Kresna-Raslog-Aufstand

Der Kresna-Razlog-Aufstand (bulgarisch Кресненско-Разложко въстание Kresnensko-Rasloschko wastanie) von den Aufständischen auch Makedonischer Aufstand (bulgarisch Македонското въстание Makedonsko wastanie) genannt, war ein bulgarischer und mazedonischer Aufstand gegen die osmanische Herrschaft, der Ende 1878 und Anfang 1879 vor allem in den Gebieten des heutigen Pirin-Mazedoniens (heute in Bulgarien) stattfand. Da der Aufstand auch Gebiete in der heutigen Republik Nordmazedonien umfasste, wird er von der Historiographie dort auch nur als Kresna-Aufstand (mazedonisch Кресненско востание Kresnensko vоstanie) bezeichnet.

↑ Дойно Дойнов, Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. Издателство на Българската Академия на науките. София, 1979, Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 87, 88, с. 55. В писмо до Джумайския комитет Д. Попгеоргиев хвърля вината на доброволците. “Комитите ни само на пиенето били юнаци”, а в писмо на Г. М. Николчев от Кресна от 29 октомври още по-определено се казва: “Началникът на щаба на македонското востание г. Д. п. Георгиев задължава мя да Ви явя, че вчерашната победа е наша, сос храбростта на македонските харамии, а доброволците избегаха кой где виде, П. Буховски (поп Константин - б.м.) побегна и дойде да ся бие с нашето полицейско управление, да живеят храбрите харамии с войводите си.”
↑ A concise history of Bulgaria, Cambridge concise histories, R. J. Crampton, Cambridge University Press, 2005, p. 85 ISBN 0-521-61637-9.
↑ Who Are the Macedonians? by Hugh Poulton, page 49, Indiana University Press, 2000 ISBN 1-85065-534-0
↑ Stefan Stambolov and the emergence of modern Bulgaria, 1870-1895, Duncan M. Perry, Duke University Press, 1993, ISBN 0-8223-1313-8, S. 14–15.
↑ Кресненското востание во Македонија 1878 – 1879. Материјали од Научниот собир одржан по повод 100-годишнината од востанието во Берово, 2-4 октомври 1987 година. Македонска академија на науките и уметностите, Скопјe, 1982 година.

[1] Дойно Дойнов, Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. Издателство на Българската Академия на науките. София, 1979, Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 87, 88, с. 55. В писмо до Джумайския комитет Д. Попгеоргиев хвърля вината на доброволците. “Комитите ни само на пиенето били юнаци”, а в писмо на Г. М. Николчев от Кресна от 29 октомври още по-определено се казва: “Началникът на щаба на македонското востание г. Д. п. Георгиев задължава мя да Ви явя, че вчерашната победа е наша, сос храбростта на македонските харамии, а доброволците избегаха кой где виде, П. Буховски (поп Константин - б.м.) побегна и дойде да ся бие с нашето полицейско управление, да живеят храбрите харамии с войводите си.”

[2] A concise history of Bulgaria, Cambridge concise histories, R. J. Crampton, Cambridge University Press, 2005, p. 85 ISBN 0-521-61637-9.

[3] Who Are the Macedonians? by Hugh Poulton, page 49, Indiana University Press, 2000 ISBN 1-85065-534-0

[4] Stefan Stambolov and the emergence of modern Bulgaria, 1870-1895, Duncan M. Perry, Duke University Press, 1993, ISBN 0-8223-1313-8, S. 14–15.

[5] Кресненското востание во Македонија 1878 – 1879. Материјали од Научниот собир одржан по повод 100-годишнината од востанието во Берово, 2-4 октомври 1987 година. Македонска академија на науките и уметностите, Скопјe, 1982 година.